Nov 14, 2009, 10:22 PM
И... чакаш ме...
На прага стоиш,
по-различен от всичко,
което съм имала някога.
И искам те.
Със черните пръсти
завличам те,
докосвам и омърсявам те.
Притискам се в теб,
безскрупулно смуча,
изпивам те.
И имам те.
Ти си мой. И играя си.
Подигравам се.
Омръзваш ми.
Или... насищам се.
Захвърлям те,
после съсичам те.
Доволна затръшвам вратата.
А ти оставаш там -
навън, нещастен и сам.
И обичаш...
И копнееш...
И... чакаш ме...
© Александра Михалева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Познато.
Аз те разбирам. 
-
Нищо не ми е направил, аз му направих. :р Разбира се стихотворението е пресилено, не съм толкова зла. Или пък... съм...
Иначе да, имаше и много страст... -
Каква ти разплата - тук има толкова страст! Почерняла от чакане!
-
Че какво ти е направил човека?
-
Горкият човек! Наистина ли толкова много си му насъбрала?
-
Не вярвам да си толкова зла...
Все пак ми хареса! -
А иначе, не разплата е идеята... -
Надявах се някой да знае отговора
-
Много асоциации навяваш...може би разплата...или не.
Каквото и да е - прекрасно си го написала!
Поздрав от мен! -
И аз това се питам...
-
Защо?!...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
