На прага стоиш,
по-различен от всичко,
което съм имала някога.
И искам те.
Със черните пръсти
завличам те,
докосвам и омърсявам те.
Притискам се в теб,
безскрупулно смуча,
изпивам те.
И имам те.
Ти си мой. И играя си.
Подигравам се.
Омръзваш ми.
Или... насищам се.
Захвърлям те,
после съсичам те.
Доволна затръшвам вратата.
А ти оставаш там -
навън, нещастен и сам.
И обичаш...
И копнееш...
И... чакаш ме...
© Александра Михалева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
