И какво от това?
Нарани те жестоко...
Докога ще търпиш?!
И сълзи не останаха...
Виж,
няма смисъл в играта банална,
всичко е ясно,
прозрачно,
кристално...
Тъй се разумът пали
и останал без сили,
опъва до скъсване вратните жили...
А сърцето премигва и се леко протяга...
От една маргаритка
листенцата бягат
и въпросът към всяко е до болка еднакъв:
„Аз го обичам и... аз ще го чакам“...
И какво от това, че със присмех отвръща,
любовта ми към него е винаги същата...
И какво от това, че очите ми плачат...
За да вземеш ли даваш?
Май е трудна задача,
ала вярвам - решима:
във света прозаичен да живееш във рима...
Валентина Йосифова
18.08.2011г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Лозова Все права защищены
,
