Oct 8, 2012, 10:53 AM

И какво от това?

  Poetry » Love
958 0 9

Нарани те жестоко...

Докога ще търпиш?!

И сълзи не останаха...

Виж,

няма смисъл в играта банална,

всичко е ясно,

прозрачно,

кристално...

 

Тъй се разумът пали

и останал без сили,

опъва до скъсване вратните жили...

 

А сърцето премигва и се леко протяга...

От една маргаритка

листенцата бягат

и въпросът към всяко е до болка еднакъв:

„Аз го обичам и... аз ще го чакам“...

И какво от това, че със присмех отвръща,

любовта ми към него е винаги същата...

И какво от това, че очите ми плачат...

За да вземеш ли даваш?

 

Май е трудна задача,

ала вярвам - решима:

във света прозаичен да живееш във рима...

 

Валентина Йосифова

18.08.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...