Melanie (Елица Георгиева)
157 337
18 мар. 2017 г., 22:32

И мечтите в сбъднатост ушити… 

  Поэзия » Любовная
1703 12 14

И мечтите в сбъднатост ушити…

Крия пак във джоба си слънцата,
по алеите въздушна бягам,
пръсвам се на точки в синевата
и косите си с небе пристягам.

Моята усмивка е дъгата,
а следите ми – кристално боси,
губят се на изток във полята
сред безброй начупени въпроси.

Силна съм във своята безкрайност,
вятърът е моята ранимост,
зная да обичам с всеотдайност
и с пламтяща огнена стихийност.

Времето е вечната ми стража
тъй ще е до спирката последна,
там където, долу, на паважа
е изписано с боя „Нетленна“.

Днес съм тук, а утре съм далече –
мъничка частица сред вселени,
любовта на чакане обрече
мислите ми, в земното поспрели.

Вярвай в мен и в моята вълшебност,
в стиховете с истина пропити,
чака ни магическата вечност
и мечтите, в сбъднатост ушити.

12.09.2016г.
Елица

© Елица Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??