И мечтите в сбъднатост ушити…
И мечтите в сбъднатост ушити…
Крия пак във джоба си слънцата,
по алеите въздушна бягам,
пръсвам се на точки в синевата
и косите си с небе пристягам.
Моята усмивка е дъгата,
а следите ми – кристално боси,
губят се на изток във полята
сред безброй начупени въпроси.
Силна съм във своята безкрайност,
вятърът е моята ранимост,
зная да обичам с всеотдайност
и с пламтяща огнена стихийност.
Времето е вечната ми стража
тъй ще е до спирката последна,
там където, долу, на паважа
е изписано с боя „Нетленна“.
Днес съм тук, а утре съм далече –
мъничка частица сред вселени,
любовта на чакане обрече
мислите ми, в земното поспрели.
Вярвай в мен и в моята вълшебност,
в стиховете с истина пропити,
чака ни магическата вечност
и мечтите, в сбъднатост ушити.
12.09.2016г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
