И мечтите в сбъднатост ушити…
Крия пак във джоба си слънцата,
по алеите въздушна бягам,
пръсвам се на точки в синевата
и косите си с небе пристягам.
Моята усмивка е дъгата,
а следите ми – кристално боси,
губят се на изток във полята
сред безброй начупени въпроси.
Силна съм във своята безкрайност,
вятърът е моята ранимост,
зная да обичам с всеотдайност ...