20 нояб. 2018 г., 10:42

И мразиш. Да си вечно права...

770 11 14

Преглътнеш. Мед е, а горчи.
Запееш. Вие в мрака куче.
Говориш. А ти се мълчи.
Душата - пукнато бърдуче.

 

Целуваш. А в ръката нож.
Проблясва. Слънце отразява.
Убиец. Ни, добър, ни лош.
Дочакал. Петминутна слава.

 

Политаш. Няма ад, ни рай.
Горят. Крила  и дим остава.
Разпръсва.Те вятър. Точка. Край.
И мразиш. Да си вечно права.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, приятели!
  • Много ми хареса! Точно и силно!
  • Има ли вечно прав? Може би, Да!
  • Много силно!
  • "Политаш. Няма ад, ни рай...
    ...И мразиш. Да си вечно права"

    Да права си. Но като няма
    ни рай, ни ад след този свят,
    във който всичко е измама.
    Къде душите ще заспят
    и морни кости ще положат?
    Нима все тъй ще се въртят
    около дръжката на ножа.

    Фурия си! И все по - голяма!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...