20.11.2018 г., 10:42 ч.
И мразиш. Да си вечно права...
Преглътнеш. Мед е, а горчи.
Запееш. Вие в мрака куче.
Говориш. А ти се мълчи.
Душата - пукнато бърдуче.
Целуваш. А в ръката нож.
Проблясва. Слънце отразява.
Убиец. Ни, добър, ни лош.
Дочакал. Петминутна слава.
Политаш. Няма ад, ни рай.
Горят. Крила и дим остава.
Разпръсва.Те вятър. Точка. Край.
И мразиш. Да си вечно права.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, приятели!
-
Много ми хареса! Точно и силно!
-
Има ли вечно прав? Може би, Да!
-
Много силно!
-
"Политаш. Няма ад, ни рай...
...И мразиш. Да си вечно права"
Да права си. Но като няма
ни рай, ни ад след този свят,
във който всичко е измама.
Къде душите ще заспят
и морни кости ще положат?
Нима все тъй ще се въртят
около дръжката на ножа.
Фурия си! И все по - голяма! -
За мразене си е, Наде...
-
Не съжалявай!Няма за какво. Лирическите са жилави. Нито да ги преглътнеш, нито да ги изплюеш.
-
Не съм разбран.Съжалявам!Коментирам лирическата.
-
Къде видя омраза? "Приятел", с нож зад гърба...Нищо ново под слънцето...
-
Направо ме убива тази омраза.Какво от това че си права?
-
Благодаря, Нежност моя!
-
Майстор си на кратките изречения...
Прегръдки, Наденце... -
Благодаря ти, Светулчице!
-
Тук ми заприлича на Мария Гроздева.
Стреляш късо.И право в целта.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
