Роби (Роберт)
511 3486
13 сент. 2019 г., 07:19  

И нежна струна в мен звъни 

  Поэзия
963 5 13

Във парка, спомням си, че тази случка беше -

на любовта за пръв път като  налетях...

Момичето на пейката  до мен седеше,

навярно мислеше дали ще стори грях...

 

Целуна ме смутено, нежно ме погали

с ръка по ниско стриганата ми глава.

Зашеметен, объркан, мигах на парцали                

и чудех се, скован, какво  ме сполетя...

 

Тя поседя,  пък  после  тръгна си  полека –

разочарована, че малък съм за мъж.

Изгуби се натам, по тясната  пътека,

замислена, не се обърна ни веднъж.

 

Тя сигурно таила е една надежда,

че аз ще скоча и ще я  прегърна там,

копняла е да я  целуна, но изглежда

попречил ми е  моят чисто детски свян.

 

На пейката след толкова години сядам...

Но днес до мене никой  не седи, уви!...

Към този спомен с трепет пак посягам

и нежна струна тихичко във мен звъни!...

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Умееш да докосващ тънките струни на душите ни, Роби. Поздравления за поредния прекрасен стих!
  • Гавраиле, благодаря, че се отби, приятелю!...
  • Първият трепет винаги се помни.След него всичко е еднакво.
  • Благодаря, Меги!...
    Права си - всички пазим в сърцето си по някой мил спомени от юношеството!...И след години отново ни докосва приятно!...
    Хубав уикенд ти желая!...
  • Много мил спомен, Роби! Предполагам всеки къта по един такъв юношески преживян трепет, успял си да докоснеш читателя.
  • Благодаря, че беше тук, Краси!...
  • Ами като пишеш така, ще ме виждаш и мен Поздравления, Роби!

    Олющената пейка се разплака
    Не!... Миеше дъжда далечен спомен.
    Дали години още ще ме чака?
    Не! Споменът не е бездомен!
  • Жени, Светла, Георги, Албена, приятно ми е да ви видя пак на моята страничка и ви благодаря за отзивите и "любими"!!...
    Стойчо, радвам се и за твоето вдъхновение, приятелю!..
  • Безброй надежди там изтляха...
    И само спомените в нас зоват!
    Чувствата търсеха тиха стряха
    под която душите ни да приютят.

    Вдъхнови ме!
    Поздравления,Роби!
  • Роберт, докосваш най-нежните струни!... Благодаря ти за удоволствието!
  • Много топъл и копнежен стих, като машина на времето, или по-точно казано, мост между преди и сега...
    Поздравявам те.
  • Остави усмивка у мен, Роби...
  • Обаче, споменът е красив, нали?! и след толкова време пак се връщаш към него
Предложения
: ??:??