Във парка, спомням си, че тази случка беше -
на любовта за пръв път като налетях...
Момичето на пейката до мен седеше,
навярно мислеше дали ще стори грях...
Целуна ме смутено, нежно ме погали
с ръка по ниско стриганата ми глава.
Зашеметен, объркан, мигах на парцали
и чудех се, скован, какво ме сполетя...
Тя поседя, пък после тръгна си полека –
разочарована, че малък съм за мъж.
Изгуби се натам, по тясната пътека,
замислена, не се обърна ни веднъж. ...