И нежна струна в мен звъни
Във парка, спомням си, че тази случка беше -
на любовта за пръв път като налетях...
Момичето на пейката до мен седеше,
навярно мислеше дали ще стори грях...
Целуна ме смутено, нежно ме погали
с ръка по ниско стриганата ми глава.
Зашеметен, объркан, мигах на парцали
и чудех се, скован, какво ме сполетя...
Тя поседя, пък после тръгна си полека –
разочарована, че малък съм за мъж.
Изгуби се натам, по тясната пътека,
замислена, не се обърна ни веднъж.
Тя сигурно таила е една надежда,
че аз ще скоча и ще я прегърна там,
копняла е да я целуна, но изглежда
попречил ми е моят чисто детски свян.
На пейката след толкова години сядам...
Но днес до мене никой не седи, уви!...
Към този спомен с трепет пак посягам
и нежна струна тихичко във мен звъни!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
