4 нояб. 2017 г., 12:24

И никога не ще си тръгна

997 0 3

На А.

 

Защо ли тебе не можах

за нищичко да те намразя?

На всички бури устоях,

като зеницата те пазя.

 

Защо ли, като ме погледнеш

сърцето ми го разтуптяваш?

Ръце към мене щом протегнеш

в прегръдка, ти ме приютяваш.

 

И там, трепереща и отмаляла,

в очите ти за миг потъвам,

без теб до днес не бях живяла,

без теб съм нищо, осъзнавам.

 

Не ме изпускай, приласкай ме

и нека в тебе да потъна,

целувай ме и пожелай ме

и никога не ще си тръгна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...