На А.
Защо ли тебе не можах
за нищичко да те намразя?
На всички бури устоях,
като зеницата те пазя.
Защо ли, като ме погледнеш
сърцето ми го разтуптяваш?
Ръце към мене щом протегнеш
в прегръдка, ти ме приютяваш.
И там, трепереща и отмаляла,
в очите ти за миг потъвам,
без теб до днес не бях живяла,
без теб съм нищо, осъзнавам.
Не ме изпускай, приласкай ме
и нека в тебе да потъна,
целувай ме и пожелай ме
и никога не ще си тръгна.
© Иванка Морарова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
