Nov 4, 2017, 12:24 PM

И никога не ще си тръгна 

  Poetry » Love
608 0 3

На А.

 

Защо ли тебе не можах

за нищичко да те намразя?

На всички бури устоях,

като зеницата те пазя.

 

Защо ли, като ме погледнеш

сърцето ми го разтуптяваш?

Ръце към мене щом протегнеш

в прегръдка, ти ме приютяваш.

 

И там, трепереща и отмаляла,

в очите ти за миг потъвам,

без теб до днес не бях живяла,

без теб съм нищо, осъзнавам.

 

Не ме изпускай, приласкай ме

и нека в тебе да потъна,

целувай ме и пожелай ме

и никога не ще си тръгна.

© Иванка Морарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??