На А.
Защо ли тебе не можах
за нищичко да те намразя?
На всички бури устоях,
като зеницата те пазя.
Защо ли, като ме погледнеш
сърцето ми го разтуптяваш?
Ръце към мене щом протегнеш
в прегръдка, ти ме приютяваш.
И там, трепереща и отмаляла,
в очите ти за миг потъвам,
без теб до днес не бях живяла,
без теб съм нищо, осъзнавам.
Не ме изпускай, приласкай ме
и нека в тебе да потъна,
целувай ме и пожелай ме
и никога не ще си тръгна.
© Иванка Морарова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
