На А.
Защо ли тебе не можах
за нищичко да те намразя?
На всички бури устоях,
като зеницата те пазя.
Защо ли, като ме погледнеш
сърцето ми го разтуптяваш?
Ръце към мене щом протегнеш
в прегръдка, ти ме приютяваш.
И там, трепереща и отмаляла,
в очите ти за миг потъвам,
без теб до днес не бях живяла,
без теб съм нищо, осъзнавам.
Не ме изпускай, приласкай ме
и нека в тебе да потъна,
целувай ме и пожелай ме
и никога не ще си тръгна.
© Иванка Морарова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
