И никога не ще си тръгна
На А.
Защо ли тебе не можах
за нищичко да те намразя?
На всички бури устоях,
като зеницата те пазя.
Защо ли, като ме погледнеш
сърцето ми го разтуптяваш?
Ръце към мене щом протегнеш
в прегръдка, ти ме приютяваш.
И там, трепереща и отмаляла,
в очите ти за миг потъвам,
без теб до днес не бях живяла,
без теб съм нищо, осъзнавам.
Не ме изпускай, приласкай ме
и нека в тебе да потъна,
целувай ме и пожелай ме
и никога не ще си тръгна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Морарова Всички права запазени
