И още нежност...
Когато
слънцето изгрява
и къпе се
в роса,
бавно цвете
разцъфтява,
тиха нежност
е това.
Когато
месецът изплува
сред звезди
безброй
а някой
някого сънува,
влюбен е
навярно той.
Когато
светъл, тих
денят
в нощта се врича,
вълшебство
се заражда...
някой някого
обича.
Когато
вятърът любовно
полъхва
в зрелите жита
и някой
с някого се люби,
любов неземна
е това...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
