3.01.2008 г., 9:35

И още нежност...

2.1K 0 37

 

 

 

                      Когато

                      слънцето изгрява

                      и къпе се

                      в роса,

                      бавно цвете

                      разцъфтява,

                      тиха нежност

                      е това.

                      Когато

                      месецът изплува

                      сред звезди

                      безброй

                      а някой

                      някого сънува,

                      влюбен е

                      навярно той.

                      Когато

                      светъл, тих

                      денят

                      в нощта се врича,

                      вълшебство

                      се заражда...

                      някой някого

                      обича.

                      Когато

                      вятърът любовно

                      полъхва

                      в зрелите жита

                      и някой

                      с някого се люби,

                      любов неземна

                      е това...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...