Когато
слънцето изгрява
и къпе се
в роса,
бавно цвете
разцъфтява,
тиха нежност
е това.
Когато
месецът изплува
сред звезди
безброй
а някой
някого сънува,
влюбен е
навярно той.
Когато
светъл, тих
денят
в нощта се врича,
вълшебство
се заражда...
някой някого
обича.
Когато
вятърът любовно
полъхва
в зрелите жита
и някой
с някого се люби,
любов неземна
е това...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
