5 мар. 2012 г., 10:55

И още търся пъстрите цветя 

  Поэзия
3221 5 42

Добре дошъл отново във съня!

Седни! За теб омесила съм питка.

Аз чакам вече толкова лета

отново да разпусна тези плитки.

Не пушиш вече, жалко, и не пиеш,

ще вкусиш се надявам от тестото.

Горчилката в душата да отмиеш –

не се стеснявай – сладко е виното.

Добре ли си? Разказвай. Има много.

Пропуснах младостта ти, но личи,

различен си и може би тревога

по скулите се вижда отстрани.

Детето как е? Длъжна съм да питам,

а майка ти добре ли е и тя?

И аз се задомих, но нощем скитам.

И още търся пъстрите цветя.

Навярно знаеш, баба си отиде.

Полегна мама с тумор във главата.

Баща ми пък го стегнаха гърдите.

Крепим се някак, малко ни остана.

Омъжих се, така де, както трябва...

Със бяла рокля, шапка, ръкавици.

Избързах, ти ме знаеш, аз и сватба...

Поне зарадвах близки и роднини.

Заченах даже, Господ син ми даде.

Пожали ме, на Татко го нарекох.

Сега се кискат, двама именяци,

най – мило е за внуче общо взето.

Мъжа ми бе вдовец, такъв се падна.

Жена му пък била е поетеса.

И син си имат. Мащеха и Майка...

Но ми влияе твърде много стреса.

Но ти разправяй. Колко съм нахална.

Такава съм, уж мразя да говоря.

И още пуша, даже прекалявам,

но алкохола вече го преборих.

Ще тръгваш ли? Надух ли ти главата?

Поне да палнем по една цигара...

Най – хубаво се пуши с непозната...

Най – вечно се прощава изневяра.

 

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • С всеки акорд изсвирен на няколко от струните на арфа, от вибрациите винаги зазвучават като ехо още някакви струни.
    Ето го и моето ехото от най-силната част на стихотворението ти:

    "Най – хубаво се пуши с непозната...
    Най – вечно се прощава изневяра."

    Благодаря за удоволствието да "зазвуча" с теб, Николина!
  • Уж са стихове а сякаш гледам тъжен чернобял филм. Написано е с много тънка самоирония и с много чувство. Много го харесах.
  • Харесах много!
  • Разплака ме ти...
  • Много добро!
  • Браво браво!!!!!!!!
  • myanakieva (МариЯ ): 12-03-2012г. 11:44
    ...Невероятница си!

    +1
  • Лее ти се леко словото. Умееш да придаваш красота на тъжното...Браво!
  • ...Невероятница си!
  • С искрени аплодисменти и прегръдка!!!
  • Аплодисменти.поклон ти правя!
  • прекрасно, Ники...!
  • Много си ни дала от себе си . За това се иска сила....Прегръщам те, Ники
  • Поздрави за този стих, Ники!
    Последният ред е невероятно попадение!
  • Честит празник, Ники! Отново прочетох тази докосваща сърцето изповед... Бъди здрава, обичана и силна, за да сбъднеш мечтите си!
  • На най-женския празник благодаря на едно мъжко момиче за прекрасния стих. Искрени поздравления!!!
  • Наистина силен стих! Поздравления и от мен, Ники!
  • !!!
    Браво и от мен!
  • Аплодирам за откровението,чета те с голям интерес!Поздрав сърдечен!
  • Благодаря на всички
  • Въздишка, стаявала дълго, много дълго горчивото...
    Ники!
  • .............!
  • Много трогателно, много въздействащо! И аз бих пипнала тук-там римите, но като цяло те хваща за гърлото! Поздрави!
  • Ники, да знаеш само как ми трепна под 'лъжичката'...
  • Поздравления за силния и истинен стих!
    Чудесна си Ники!
  • Трогателна изповед! Всички сме твои приятели щом я споделяш с нас.
    Поздрав! и поща

  • Поздрави- особено за края. Аз дори само от този край ще
    разбера останалото....усещане на този тип поезия. Има и други такива...Успехи!!!Wali/Виолета Томова/
  • Харесах хъса на лирическата! Браво, Ники!
  • Еххх....!
    Поздравления!
  • Силно въздействащо поетично откровение...
  • Болезнено откровена изповед на едно мъжко момиче. Изповед без грим, но и без сълзи и сополи. Браво, Ники!
  • Ники, поздравления за силния и истинен стих!
  • Този хубав стих е една горчива усмивка през сълзи, опит за философско концептиране на цял един живот, с рядка дълбочина на изведените настроения. Ритмиката е добра, от римите има още какво да се желае, но внушенията са силни и многопластови. Поантата наистина е връх с горчивото обобщение за прошката - уж дадена, но все още давана. Поезия с ясни силови линии, желан естетически коректив на действителността, възел от драматични състояние. Получил се е един искрен монолог, изповед пред самата себе си и пред читателя, един вътрешен самосъд, който предизвиква уважение и одобрение. Поздравявам!
  • Ах,Ники...
  • много красиво (y)
  • Много силно,откровенно и сърдечно!Поздрав!
  • Поздрав, Ники! Хубаво е, но с горчив привкус...
  • Браво, Ники!
  • Силна изповед.Поздравления!
  • ...а аз си мислех, че само се радваш на оная толкова чаровна детска
    усмивка...ама къде ги дават тия ?
    Много ми хареса, Ники!
  • Много ми хареса!Браво Ники!Искрени поздравления!
  • Хей, момиче, този път заседна като буца в гърлото...
    Малко е браво.
    Брависимо!!!
Предложения
: ??:??