И още търся пъстрите цветя
Добре дошъл отново във съня!
Седни! За теб омесила съм питка.
Аз чакам вече толкова лета
отново да разпусна тези плитки.
Не пушиш вече, жалко, и не пиеш,
ще вкусиш се надявам от тестото.
Горчилката в душата да отмиеш –
не се стеснявай – сладко е виното.
Добре ли си? Разказвай. Има много.
Пропуснах младостта ти, но личи,
различен си и може би тревога
по скулите се вижда отстрани.
Детето как е? Длъжна съм да питам,
а майка ти добре ли е и тя?
И аз се задомих, но нощем скитам.
И още търся пъстрите цветя.
Навярно знаеш, баба си отиде.
Полегна мама с тумор във главата.
Баща ми пък го стегнаха гърдите.
Крепим се някак, малко ни остана.
Омъжих се, така де, както трябва...
Със бяла рокля, шапка, ръкавици.
Избързах, ти ме знаеш, аз и сватба...
Поне зарадвах близки и роднини.
Заченах даже, Господ син ми даде.
Пожали ме, на Татко го нарекох.
Сега се кискат, двама именяци,
най – мило е за внуче общо взето.
Мъжа ми бе вдовец, такъв се падна.
Жена му пък била е поетеса.
И син си имат. Мащеха и Майка...
Но ми влияе твърде много стреса.
Но ти разправяй. Колко съм нахална.
Такава съм, уж мразя да говоря.
И още пуша, даже прекалявам,
но алкохола вече го преборих.
Ще тръгваш ли? Надух ли ти главата?
Поне да палнем по една цигара...
Най – хубаво се пуши с непозната...
Най – вечно се прощава изневяра.
© Николина Милева All rights reserved.
