И отново е ден
И отново е ден и градът ни проглежда,
две гугутки на жицата тихичко гукат.
Сръчно слънцето капки роса преподрежда,
шумно сурва се шепа листа във улука.
И отново е ден, а дъждът ни забрави,
котка в клоните в жълто листо се превръща,
астри скланят свенливо главички лилави,
хризантемите луд, шарен вятър прегръща.
И отново е ден,топла есен танцува,
и развява полите си блясва позлата.
Страстно слънце за сбогом земята целува,
Тя замира за миг с пеперуди в главата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
