8 мая 2006 г., 20:41

И пак ще бъда твоя

887 0 7

Когато остарея

и всичкото сребро в света

изсипе се в косите,

дали ще ме познаеш от далече?

Когато ослепея,

на мрака аз пристана.

И твоето лице забравя.

Дали ще ме обичаш вече?

Когато ме изгубиш,

дали ще викаш силно,

докато не онемееш

и болката не те прекърши?

Когато ме разлюбиш.

Когато ме намразиш.

И цялата любов

от своето сърце изтръгнеш,

аз пак ще дойда,

ще те прегърна

и  пак ще бъда твоя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Когато ме изгубиш,

    дали ще викаш силно,

    докато не онемееш

    и болката не те прекърши?"
    Аплодисментите ми Киара!!!

  • Благодаря ви за думите
    Веси благодаря за предложението,оценявам го,но мисля да го оставя така
    Благодаря и на Kasius,който ме обоснова така,както и аз сама не бих могла
  • Много хубав и нежен стих!Поздрав!
  • Стихотворението е много хубаво!!! Поздрави!!!
  • "Когато ме изгубиш,
    дали ще викаш силно,
    докато не онемееш
    и болката не те прекърши?"

    Поздрав, Киара! Много красиво стихотворение!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...