8.05.2006 г., 20:41

И пак ще бъда твоя

886 0 7

Когато остарея

и всичкото сребро в света

изсипе се в косите,

дали ще ме познаеш от далече?

Когато ослепея,

на мрака аз пристана.

И твоето лице забравя.

Дали ще ме обичаш вече?

Когато ме изгубиш,

дали ще викаш силно,

докато не онемееш

и болката не те прекърши?

Когато ме разлюбиш.

Когато ме намразиш.

И цялата любов

от своето сърце изтръгнеш,

аз пак ще дойда,

ще те прегърна

и  пак ще бъда твоя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Когато ме изгубиш,

    дали ще викаш силно,

    докато не онемееш

    и болката не те прекърши?"
    Аплодисментите ми Киара!!!

  • Благодаря ви за думите
    Веси благодаря за предложението,оценявам го,но мисля да го оставя така
    Благодаря и на Kasius,който ме обоснова така,както и аз сама не бих могла
  • Много хубав и нежен стих!Поздрав!
  • Стихотворението е много хубаво!!! Поздрави!!!
  • "Когато ме изгубиш,
    дали ще викаш силно,
    докато не онемееш
    и болката не те прекърши?"

    Поздрав, Киара! Много красиво стихотворение!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...