8.05.2006 г., 20:41 ч.

И пак ще бъда твоя 

  Поезия
749 0 7

Когато остарея

и всичкото сребро в света

изсипе се в косите,

дали ще ме познаеш от далече?

Когато ослепея,

на мрака аз пристана.

И твоето лице забравя.

Дали ще ме обичаш вече?

Когато ме изгубиш,

дали ще викаш силно,

докато не онемееш

и болката не те прекърши?

Когато ме разлюбиш.

Когато ме намразиш.

И цялата любов

от своето сърце изтръгнеш,

аз пак ще дойда,

ще те прегърна

и  пак ще бъда твоя.

 

© Киара Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Когато ме изгубиш,

    дали ще викаш силно,

    докато не онемееш

    и болката не те прекърши?"
    Аплодисментите ми Киара!!!

  • Благодаря ви за думите
    Веси благодаря за предложението,оценявам го,но мисля да го оставя така
    Благодаря и на Kasius,който ме обоснова така,както и аз сама не бих могла
  • Много хубав и нежен стих!Поздрав!
  • Стихотворението е много хубаво!!! Поздрави!!!
  • "Когато ме изгубиш,
    дали ще викаш силно,
    докато не онемееш
    и болката не те прекърши?"

    Поздрав, Киара! Много красиво стихотворение!!!
  • Ами според мене, няма как да го замени с "и пак ще бъда твоя", ще се промени смисъла. Цялото стихосложение се основава на чисто духовно ниво, а горния израз би променил това и на физическо т.е материално - включващо и телоотдаване, което е изживяно вече на по-предно-заден етап, още преди началото на момента случващ се в стихотворението. Сърцето като символ на душата си е точно на мястото, където трябва да бъде, защото тялото отдавна вече е подарено!)))За мене е отлично!)))
  • Хареса ми!
    ............Когато ме разлюбиш.

    Когато ме намразиш.

    И цялата любов

    от своето сърце изтръгнеш,

    аз пак ще дойда,

    ще те прегърна

    и моето сърце ще ти оставя.


    Последния ред защо не го замениш с - и пак ще бъда твоя...По-добре ще звучи)
Предложения
: ??:??