May 8, 2006, 8:41 PM

И пак ще бъда твоя

  Poetry
885 0 7

Когато остарея

и всичкото сребро в света

изсипе се в косите,

дали ще ме познаеш от далече?

Когато ослепея,

на мрака аз пристана.

И твоето лице забравя.

Дали ще ме обичаш вече?

Когато ме изгубиш,

дали ще викаш силно,

докато не онемееш

и болката не те прекърши?

Когато ме разлюбиш.

Когато ме намразиш.

И цялата любов

от своето сърце изтръгнеш,

аз пак ще дойда,

ще те прегърна

и  пак ще бъда твоя.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Когато ме изгубиш,

    дали ще викаш силно,

    докато не онемееш

    и болката не те прекърши?"
    Аплодисментите ми Киара!!!

  • Благодаря ви за думите
    Веси благодаря за предложението,оценявам го,но мисля да го оставя така
    Благодаря и на Kasius,който ме обоснова така,както и аз сама не бих могла
  • Много хубав и нежен стих!Поздрав!
  • Стихотворението е много хубаво!!! Поздрави!!!
  • "Когато ме изгубиш,
    дали ще викаш силно,
    докато не онемееш
    и болката не те прекърши?"

    Поздрав, Киара! Много красиво стихотворение!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...