May 8, 2006, 8:41 PM
И пак ще бъда твоя
Когато остарея
и всичкото сребро в света
изсипе се в косите,
дали ще ме познаеш от далече?
Когато ослепея,
на мрака аз пристана.
И твоето лице забравя.
Дали ще ме обичаш вече?
Когато ме изгубиш,
дали ще викаш силно,
докато не онемееш
и болката не те прекърши?
Когато ме разлюбиш.
Когато ме намразиш.
И цялата любов
от своето сърце изтръгнеш,
аз пак ще дойда,
ще те прегърна
и пак ще бъда твоя.
© Киара All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви за думите
Веси благодаря за предложението,оценявам го,но мисля да го оставя така
Благодаря и на Kasius,който ме обоснова така,както и аз сама не бих могла
-
Много хубав и нежен стих!Поздрав!
-
Стихотворението е много хубаво!!! Поздрави!!!
-
"Когато ме изгубиш,
дали ще викаш силно,
докато не онемееш
и болката не те прекърши?"
Поздрав, Киара! Много красиво стихотворение!!!
-
Ами според мене, няма как да го замени с "и пак ще бъда твоя", ще се промени смисъла. Цялото стихосложение се основава на чисто духовно ниво, а горния израз би променил това и на физическо т.е материално - включващо и телоотдаване, което е изживяно вече на по-предно-заден етап, още преди началото на момента случващ се в стихотворението. Сърцето като символ на душата си е точно на мястото, където трябва да бъде, защото тялото отдавна вече е подарено!)))За мене е отлично!)))
-
Хареса ми!
............Когато ме разлюбиш.
Когато ме намразиш.
И цялата любов
от своето сърце изтръгнеш,
аз пак ще дойда,
ще те прегърна
и моето сърце ще ти оставя.
Последния ред защо не го замениш с - и пак ще бъда твоя...По-добре ще звучи)
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
дали ще викаш силно,
докато не онемееш
и болката не те прекърши?"
Аплодисментите ми Киара!!!