13 нояб. 2007 г., 16:19

И пак за...

887 0 19

                      

                    Зимата...

                                       Приемам я лично...

                    Не обичам студената й белота...

                    Аз си оставам лятно момиче,

                    изтъкано от светлина...

 

                    Още скита гола и боса

                    слънчевата ми душа...

                    Горда съм. Не моля. Не прося

                    от зимата прошка и топлина...

 

                   

                     Зная,че тя ще отмине...

                     Зимата път е... Към пролетта...

                     Кротко притихвам сега пред камината

                     и отпивам на глътки спомени и светлина...

                      

             

                 

              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...