И пак за...
Зимата...
Приемам я лично...
Не обичам студената й белота...
Аз си оставам лятно момиче,
изтъкано от светлина...
Още скита гола и боса
слънчевата ми душа...
Горда съм. Не моля. Не прося
от зимата прошка и топлина...
Зная,че тя ще отмине...
Зимата път е... Към пролетта...
Кротко притихвам сега пред камината
и отпивам на глътки спомени и светлина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Сименова Всички права запазени
