henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
23 авг. 2007 г., 09:57

И пианистът.... 

  Поэзия
847 0 16
 

Не, няма да загърбя гроба,

във който плаче пианист -

и гробовете са безбройни,

и в всеки плаче пианист.

Не, няма да загърбя вчера,

в което плаках си над виното,

не, няма да загърбя дните,

в които свири пианистът.

Луни долитат,

спомени и шепот...

И вятърът ухае на мълчание.

Не, няма да загърбя дните,

в които плачех...

с пианиста...

Зад тънките стени на ехо

последните акорди му долавям

и няма да е много времето,

в което ще го чувам... Хайде...

Възкръсналите ми обуща,

поемат глътка жаден въздух,

какво ли е да си обувка?...

Поемаш с жаждата си срам.

Поетите по нещо си приличат -

все снимат неизмислените филми,

все щракат по ранените му пръсти,

когато пианистът се усмихва.

Усмихва се, защото е доволен -

артистът някога се аплодира.

А аз не спирам! - Браво, браво! -

Но не аз свиря на пиано.

Но ако свирех, бих изсвирил

на Шиниъд няколко парчета,

на Ленърд няколко ще свиря...

на Кърт... едно ли беше, грешник?!

Аз няма никога да свиря!

И няма да загърбя гроба,

във който плачат пианисти -

и гробовете са безбройни.

Ще свиря с жаждата си рано,

луните ще изчезват в изгрев

и утрото ще се усмихва,

и мракът ще е черна кал.

Не, няма да загърбя гроба,

защото всичко ми е дал...

И нека слушат всички, всички,

защото плаче пианист.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??