И поглед тишината ми не вдига
Откраднати таксита. Светофар.
По-жълт и от очи на луда котка.
Графити с почерк лунен и пиян
и подлези за бързаща походка.
Последната ми сянка е с чадър.
Последната светулка е стопена.
Разстила новините вестникар
и няма новина несподелена.
Очите се изливат като грозд
и поглед тишината ми не вдига.
Пътечката от жито и просо
и птиците прилъгва да отидат
в измамен свят без устни и небе,
без полет на копринени надежди.
А някой свободата ми краде
и бавно сплита в кукувича прежда.
Виновни няма. Този свят е чужд
или и аз съм чужда на живота?
Поредната лъжа е като дъжд,
намокрил самотата ми до кокал.
Свързани произведения
Комментарии
-
Възхищавам се на поезията, която твориш!...Дадено ти е свише това умение!...
-
Благодаря ти, Ани!
-
Богата, въздействаща образност!... Особено финалът! Поздравявам те, Райна!
-
Светла неделя ви желая, приятели!
-
Един прекрасен метафоричен и измамен свят! Поздравления, просто чудесно!
-
Веси, винаги си добре дошла. Изпращам прегръдка!
-
Прекрасната образност и емоционалност на поредния ти вълнуващ стих, докоснаха тънките струни на душата ми, Райне. Благодаря ти!
-
Благодаря ти, Георги! Бъди вдъхновен!
-
Харесах.
Поздравявам те. -
Дени, Мари... Приказното само ни търси, нали? Хубав ден, момичета!
-
Много, много силно!!! Приказно въздействие имат образите ти! Браво! ❤️
-
Райна, много е интересно, ритмично.. Браво
-
Благодаря, Краси! Хубава и усмихната събота да имаш!
-
Излъган свят, открадната свобода, чужд живот и поредната лъжа... разочарование и тъга почувствах. И красива поезия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
но вече съм обран бостан!