И после...

Поэзия

672 0 3

Новината се стовари като гръм върху ми...
Сърцето ме заболя...
Дъхът ми спря...
Вкопчих се в спомена...

Чувствах толкова много,
толкова много болка...

И после отричах,
после виках,
после плаках,
после писах...
В букви и в ноти...
После рисувах - чувства...

Не беше достатъчно...
Нищо не беше достатъчно...

Мисля, че съм в лабиринт...
Мисля, че лабиринтът няма изход...
Мисля, че отвътре съм на парчета,
натрошена, разкъсана...

Вече не мога да контролирам двата свята -
този на чувствата и този на мислите...
Сблъскаха се и се сляха във едно...
А може би взаимно те се разрушиха...
И всичко в мен сега е на руини...
Всичко...

Какво да правя?
Нямам дори кой да прегърна...
А имам такава нужда...

.......................................................................................

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

dhanny (Дани Иванова)

Прегръдки и от мен, мила!

2007-10-19T19:22:23+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Каквото и да е -ще стихне.
Лекува времето,макар непълноценно.
Намира изхода от лабиринта.
Порастването просто иска жертви...

Стихът е хубав!Поздравления!

2007-10-19T19:05:29+03:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Не зная каква е новината,но много те е наранила.
Все пак лабиринтът има изход и вярвам,че ще го намериш.
Стихът ти е много хубав!Прегръщам те,макар и виртуално!

2007-10-19T18:18:12+03:00