И после...
Сърцето ме заболя...
Дъхът ми спря...
Вкопчих се в спомена...
Чувствах толкова много,
толкова много болка...
И после отричах,
после виках,
после плаках,
после писах...
В букви и в ноти...
После рисувах - чувства...
Не беше достатъчно...
Нищо не беше достатъчно...
Мисля, че съм в лабиринт...
Мисля, че лабиринтът няма изход...
Мисля, че отвътре съм на парчета,
натрошена, разкъсана...
Вече не мога да контролирам двата свята -
този на чувствата и този на мислите...
Сблъскаха се и се сляха във едно...
А може би взаимно те се разрушиха...
И всичко в мен сега е на руини...
Всичко...
Какво да правя?
Нямам дори кой да прегърна...
А имам такава нужда...
.......................................................................................
© Лилия All rights reserved.