19.10.2007 г., 17:02 ч.

И после... 

  Поезия
464 0 3
Новината се стовари като гръм върху ми...
Сърцето ме заболя...
Дъхът ми спря...
Вкопчих се в спомена...

Чувствах толкова много,
толкова много болка...

И после отричах,
после виках,
после плаках,
после писах...
В букви и в ноти...
После рисувах - чувства...

Не беше достатъчно...
Нищо не беше достатъчно...

Мисля, че съм в лабиринт...
Мисля, че лабиринтът няма изход...
Мисля, че отвътре съм на парчета,
натрошена, разкъсана...

Вече не мога да контролирам двата свята -
този на чувствата и този на мислите...
Сблъскаха се и се сляха във едно...
А може би взаимно те се разрушиха...
И всичко в мен сега е на руини...
Всичко...

Какво да правя?
Нямам дори кой да прегърна...
А имам такава нужда...

.......................................................................................

© Лилия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прегръдки и от мен, мила!
  • Каквото и да е -ще стихне.
    Лекува времето,макар непълноценно.
    Намира изхода от лабиринта.
    Порастването просто иска жертви...

    Стихът е хубав!Поздравления!


  • Не зная каква е новината,но много те е наранила.
    Все пак лабиринтът има изход и вярвам,че ще го намериш.
    Стихът ти е много хубав!Прегръщам те,макар и виртуално!
Предложения
: ??:??