И после накъде?

Поэзия » Философская

824 0 8

Попитах те за твоите надежди,

но ти обърна поглед настрани.

Вълнуваше те ежедневно нещо –

дали отново почва да вали...

Че загърмя!

Засвятка!

Притъмнява!

Прекършва вятър крехките треви!

И ето, че

през мислите минава

предчувствие за смисъла,

нали?

Не е обикновената тревога.

В душата се зараждат тишини!

И аз те питам –

има ли посока

извън това,

което ни боли?

И колко още можем да се правим,

че всичко има корен и расте?

Ела и виж –

изтръгват се отрано

мечтите ни!

И после...

накъде?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lori75 (Валя)

"В душата се зараждат тишини" -
прекрасно написан стих.

2011-05-09T08:50:24+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря ти, Ена! Твоят коментар ме трогна. Надявам се наистина да заслужавам тази висока оценка. Напоследък все по-малко се вземам на сериозно.

2011-04-08T17:11:11+03:00
Ена (Елена Гоцева)

На мен ми хареса лекотата, с която е написан стиха... а той е толкова силен!!!
Много актуално, болезнено... истинно.
Не са баналности, аз така го чувствам и много ми допадна този стих.
Близък е до моите усещания...
Ще се връщам тук...
БРАВО, Руми!!!

2011-04-05T17:54:51+03:00
valia1771 (Ивон)

Харесах много!Мъдър стих пропит с красиви чувства!

2011-04-04T22:27:55+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря ви!

2011-04-02T12:02:56+03:00