Mar 30, 2011, 9:38 PM

И после накъде?

813 0 8

Попитах те за твоите надежди,

но ти обърна поглед настрани.

Вълнуваше те ежедневно нещо –

дали отново почва да вали...

Че загърмя!

Засвятка!

Притъмнява!

Прекършва вятър крехките треви!

И ето, че

през мислите минава

предчувствие за смисъла,

нали?

Не е обикновената тревога.

В душата се зараждат тишини!

И аз те питам –

има ли посока

извън това,

което ни боли?

И колко още можем да се правим,

че всичко има корен и расте?

 

Ела и виж –

изтръгват се отрано

мечтите ни!

 

И после...

накъде?

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "В душата се зараждат тишини" -
    прекрасно написан стих.
  • Благодаря ти, Ена! Твоят коментар ме трогна. Надявам се наистина да заслужавам тази висока оценка. Напоследък все по-малко се вземам на сериозно.
  • На мен ми хареса лекотата, с която е написан стиха... а той е толкова силен!!!
    Много актуално, болезнено... истинно.
    Не са баналности, аз така го чувствам и много ми допадна този стих.
    Близък е до моите усещания...
    Ще се връщам тук...
    БРАВО, Руми!!!
  • Харесах много!Мъдър стих пропит с красиви чувства!
  • Благодаря ви!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...