ruba (Руми Бакърджиева)
315 1557
30.03.2011 г., 21:38 ч.

И после накъде? 

  Поезия » Философска
618 0 8

Попитах те за твоите надежди,

но ти обърна поглед настрани.

Вълнуваше те ежедневно нещо –

дали отново почва да вали...

Че загърмя!

Засвятка!

Притъмнява!

Прекършва вятър крехките треви!

И ето, че

през мислите минава

предчувствие за смисъла,

нали?

Не е обикновената тревога.

В душата се зараждат тишини!

И аз те питам –

има ли посока

извън това,

което ни боли?

И колко още можем да се правим,

че всичко има корен и расте?

 

Ела и виж –

изтръгват се отрано

мечтите ни!

 

И после...

накъде?

 

 

 

 

 

 

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "В душата се зараждат тишини" -
    прекрасно написан стих.
  • Благодаря ти, Ена! Твоят коментар ме трогна. Надявам се наистина да заслужавам тази висока оценка. Напоследък все по-малко се вземам на сериозно.
  • На мен ми хареса лекотата, с която е написан стиха... а той е толкова силен!!!
    Много актуално, болезнено... истинно.
    Не са баналности, аз така го чувствам и много ми допадна този стих.
    Близък е до моите усещания...
    Ще се връщам тук...
    БРАВО, Руми!!!
  • Харесах много!Мъдър стих пропит с красиви чувства!
  • Благодаря ви!
  • "И аз те питам –

    има ли посока

    извън това,

    което ни боли?"

    Винаги има посока, но тъжното е ,че не винаги има път...Но поне можем да тръгнем по посоката на радостта, дори и да не открием пътя...

    Много близък ми е стихът ти, Руми!Поздрави!!!
  • Хареса ми стиха ти!
    Не знам защо са го отминали, може би просто е минал бързо през екрана!
  • Защо отминавате мълчаливо? Критикувайте, споделете, не отминавайте така...
Предложения
: ??:??