И после накъде?
Попитах те за твоите надежди,
но ти обърна поглед настрани.
Вълнуваше те ежедневно нещо –
дали отново почва да вали...
Че загърмя!
Засвятка!
Притъмнява!
Прекършва вятър крехките треви!
И ето, че
през мислите минава
предчувствие за смисъла,
нали?
Не е обикновената тревога.
В душата се зараждат тишини!
И аз те питам –
има ли посока
извън това,
което ни боли?
И колко още можем да се правим,
че всичко има корен и расте?
Ела и виж –
изтръгват се отрано
мечтите ни!
И после...
накъде?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
