9 мар. 2016 г., 15:36

И пролетно, и не съвсем

914 0 4

Тази пролет ще мисля в перспектива...

 

Жужат по скулите ми слънчеви лъчи,

загатвайки усещане за зрели нектарини;

чети в очите ми, Съдба, чети

 

оназ решителност, с която ще попаря

неплодния, пък бил великолепен, цвят;

ще кастря, скубя, бруля и събарям

крадци на стойностния ми душевен свят!

 

Щом лятото налее сладостта си после,

да е в един, но траен, скъпоценен плод -

Любов. И пълни сетивата ми с разкоша ù,

да бъдат сити до живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Капка, друго стихо ще ти дам за тананикане
    Людмиле, мен съдбата не ме интересува кога се забавлява и кога реве! В общи линии съм си "пей сърце" (Грандоманка )
    Окси, малко съм навикнала да съм галеница на Фортуна! Лошото е, че и на Купидон съм галеница
    Валери, беше ми нещо бунтарско вчера
    Мерси ви за гостуването!
  • "Аз гледам и мисля си: Дано
    заплахите, надвиснали зловещо
    над мен и всяко нещо,
    лъчът на слънцето да озари."
    Из "В меката есен" на В. Петров

    В обръщението към Съдбата, в назидателно-повелителния тон на лирическата, всъщност се спотайва онази изконна и чисто човешка потребност от фатичната роля на диалога, от общуването, ако ще и с илюзорен събеседник(слушател). Но, героинята всъщност отдавна е убедена, че танцът на сетивата е по-съвършен и пълноценен, когато се дирижира от Любовта. Размахвайки пръст към Съдбата, тя все пак (не)съзнателно и се подчинява и потегля, скътала в кошницата онзи "траен, скъпоценен плод".
    Поздрав, Таня!
  • О, тя (Съдбата) искрено се забавлява, когато види някой да поставя каруцата пред коня, обаче шапка й свалям на лирическата, защото свежда любовта си до медитативната радост и отдаденост на аскета. Може и да успее, защото това е най-сигурният начин да се отнемат оръжията на коварната лелка Съдба.
  • Невероятно стихче - пролетно, сърцато, чувствено! Ще го науча наизуст, за да си го тананикам!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....