9.03.2016 г., 15:36

И пролетно, и не съвсем

920 0 4

Тази пролет ще мисля в перспектива...

 

Жужат по скулите ми слънчеви лъчи,

загатвайки усещане за зрели нектарини;

чети в очите ми, Съдба, чети

 

оназ решителност, с която ще попаря

неплодния, пък бил великолепен, цвят;

ще кастря, скубя, бруля и събарям

крадци на стойностния ми душевен свят!

 

Щом лятото налее сладостта си после,

да е в един, но траен, скъпоценен плод -

Любов. И пълни сетивата ми с разкоша ù,

да бъдат сити до живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Капка, друго стихо ще ти дам за тананикане
    Людмиле, мен съдбата не ме интересува кога се забавлява и кога реве! В общи линии съм си "пей сърце" (Грандоманка )
    Окси, малко съм навикнала да съм галеница на Фортуна! Лошото е, че и на Купидон съм галеница
    Валери, беше ми нещо бунтарско вчера
    Мерси ви за гостуването!
  • "Аз гледам и мисля си: Дано
    заплахите, надвиснали зловещо
    над мен и всяко нещо,
    лъчът на слънцето да озари."
    Из "В меката есен" на В. Петров

    В обръщението към Съдбата, в назидателно-повелителния тон на лирическата, всъщност се спотайва онази изконна и чисто човешка потребност от фатичната роля на диалога, от общуването, ако ще и с илюзорен събеседник(слушател). Но, героинята всъщност отдавна е убедена, че танцът на сетивата е по-съвършен и пълноценен, когато се дирижира от Любовта. Размахвайки пръст към Съдбата, тя все пак (не)съзнателно и се подчинява и потегля, скътала в кошницата онзи "траен, скъпоценен плод".
    Поздрав, Таня!
  • О, тя (Съдбата) искрено се забавлява, когато види някой да поставя каруцата пред коня, обаче шапка й свалям на лирическата, защото свежда любовта си до медитативната радост и отдаденост на аскета. Може и да успее, защото това е най-сигурният начин да се отнемат оръжията на коварната лелка Съдба.
  • Невероятно стихче - пролетно, сърцато, чувствено! Ще го науча наизуст, за да си го тананикам!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...