9.03.2016 г., 15:36 ч.
И пролетно, и не съвсем
Тази пролет ще мисля в перспектива...
Жужат по скулите ми слънчеви лъчи,
загатвайки усещане за зрели нектарини;
чети в очите ми, Съдба, чети
оназ решителност, с която ще попаря
неплодния, пък бил великолепен, цвят;
ще кастря, скубя, бруля и събарям
крадци на стойностния ми душевен свят!
Щом лятото налее сладостта си после,
да е в един, но траен, скъпоценен плод -
Любов. И пълни сетивата ми с разкоша ù,
да бъдат сити до живот!
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Аз гледам и мисля си: Дано
заплахите, надвиснали зловещо
над мен и всяко нещо,
лъчът на слънцето да озари."
Из "В меката есен" на В. Петров
В обръщението към Съдбата, в назидателно-повелителния тон на лирическата, всъщност се спотайва онази изконна и чисто човешка потребност от фатичната роля на диалога, от общуването, ако ще и с илюзорен събеседник(слушател). Но, героинята всъщност отдавна е убедена, че танцът на сетивата е по-съвършен и пълноценен, когато се дирижира от Любовта. Размахвайки пръст към Съдбата, тя все пак (не)съзнателно и се подчинява и потегля, скътала в кошницата онзи "траен, скъпоценен плод".
Поздрав, Таня! -
О, тя (Съдбата) искрено се забавлява, когато види някой да поставя каруцата пред коня, обаче шапка й свалям на лирическата, защото свежда любовта си до медитативната радост и отдаденост на аскета. Може и да успее, защото това е най-сигурният начин да се отнемат оръжията на коварната лелка Съдба.
-
Невероятно стихче - пролетно, сърцато, чувствено! Ще го науча наизуст, за да си го тананикам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Людмиле, мен съдбата не ме интересува кога се забавлява и кога реве! В общи линии съм си "пей сърце" (Грандоманка
Окси, малко съм навикнала да съм галеница на Фортуна! Лошото е, че и на Купидон съм галеница
Валери, беше ми нещо бунтарско вчера
Мерси ви за гостуването!