И пролетно, и не съвсем

Comments

• 

  toxin (Таня Донова)

  Капка, друго стихо ще ти дам за тананикане
  Людмиле, мен съдбата не ме интересува кога се забавлява и кога реве! В общи линии съм си "пей сърце" (Грандоманка )
  Окси, малко съм навикнала да съм галеница на Фортуна! Лошото е, че и на Купидон съм галеница
  Валери, беше ми нещо бунтарско вчера
  Мерси ви за гостуването!

  2016-03-10T23:49:46+02:00
• 

  oksimoron (Христов)

  "Аз гледам и мисля си: Дано
  заплахите, надвиснали зловещо
  над мен и всяко нещо,
  лъчът на слънцето да озари."
  Из "В меката есен" на В. Петров
  
  В обръщението към Съдбата, в назидателно-повелителния тон на лирическата, всъщност се спотайва онази изконна и чисто човешка потребност от фатичната роля на диалога, от общуването, ако ще и с илюзорен събеседник(слушател). Но, героинята всъщност отдавна е убедена, че танцът на сетивата е по-съвършен и пълноценен, когато се дирижира от Любовта. Размахвайки пръст към Съдбата, тя все пак (не)съзнателно и се подчинява и потегля, скътала в кошницата онзи "траен, скъпоценен плод".
  Поздрав, Таня!

  2016-03-10T12:26:41+02:00
• 

  Brezar111 (Людмил Нешев)

  О, тя (Съдбата) искрено се забавлява, когато види някой да поставя каруцата пред коня, обаче шапка й свалям на лирическата, защото свежда любовта си до медитативната радост и отдаденост на аскета. Може и да успее, защото това е най-сигурният начин да се отнемат оръжията на коварната лелка Съдба.

  2016-03-10T01:23:31+02:00
• 

  hapka-kapka (Десислава Вълова)

  Невероятно стихче - пролетно, сърцато, чувствено! Ще го науча наизуст, за да си го тананикам!

  2016-03-09T20:19:54+02:00