...и разказва в съня ви - за мен...
Научете ме, птичета бързащи
как да сбирам трохи доброта,
и от кал и от сламчици - свързващи,
да направя гнездо на света.
Търпеливо и вещо учете ме,
с неукрепнали още крила.
И да бъда от вихър поеметена,
разкажете - каква съм била.
Как раздадох перцата си - белите,
и гнездо на надеждата свих.
Перушината не е за смелите.
По перце и по стих подарих.
Всички с обич от мене закичени,
ще забравят и смърт, и тъга.
След последен урок - по обичане,
лъч ще стана и цвят, и дъга...
Пълнолуние. Месец. Огромен е.
Топъл дъжд ромоли - упоен.
Песен птича, в просъница спомен е,
и разказва в съня ви - за мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Щрак, Надеждо, на портрет, сенсей. 
