22 дек. 2014 г., 13:49

И само болка...

1.2K 1 5

"И само болка.
Болка от обичане..."

Кремена Стоева


И болката е силна чак до невъзможност,
защото да обичам ми е забранено,
луната ми се чуди - сложно е,
да те деля със друга - мога ли.

 

И на ръба на своето безсъние
ще давя мислите си, че те нямам,
загубила поредното прозрение,
че все пак мога да ти вярвам.

 

Крещящи сетивата ми копнеят
да те усещат, даже да е лудост,
защото само с тебе аз съм себе си,
защото само с тебе аз съм цяла.

 

Ще си мечтая мимолетно щастие
и всичко твое, за да не те страдам,
защото ме болиш до безпрепятствие,
че винаги те имам, но те нямам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Великова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ачо, съгласна съм с теб напълно! Благодаря за мнението!
  • Аз си мисля, че голямата любов е алчна и не може да търпи делбите, половинчатостите. Третият е излишен при нея. Така че трябва да се воюва. Успех!
    Честито Рождество и весело посрещане на Новата година!
  • За мен е удоволствие да чета вашите коментари! Хубави празници!
  • Никой не може да забрани никому да обича, дори и любовта да е невъзможна. Но за всеки е трудно да превърне любовта си в обич, именно затова, често всичко свършва заедно с любовта.
  • Силно и изстрадано стихотворение за невъзможността обекта на любовта ни да бъде разделен така, че да получим половинката от андрогинната си същност!

    И все пак съществува начин за жената да бъде щастлива с любимия си. А този начин е да го обича заедно с Другата. Но за това е необходимо и двете да осъзнаят, че това е единственият начин и тримата да бъдат щастливи. Любовта трябва да стане явна и открита - без желание за тайно притежание. Толкова просто изглежда, но досега не съм го видял осъществено на практика. Причината се корени в егоизъм, диктуващ ни - всичко или нищо. А трябва малко алтруизъм и...полигамност!

    Поздравление, Жулиета и весели празници!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...