22 дек. 2014 г., 13:49

И само болка...

1.2K 1 5

"И само болка.
Болка от обичане..."

Кремена Стоева


И болката е силна чак до невъзможност,
защото да обичам ми е забранено,
луната ми се чуди - сложно е,
да те деля със друга - мога ли.

 

И на ръба на своето безсъние
ще давя мислите си, че те нямам,
загубила поредното прозрение,
че все пак мога да ти вярвам.

 

Крещящи сетивата ми копнеят
да те усещат, даже да е лудост,
защото само с тебе аз съм себе си,
защото само с тебе аз съм цяла.

 

Ще си мечтая мимолетно щастие
и всичко твое, за да не те страдам,
защото ме болиш до безпрепятствие,
че винаги те имам, но те нямам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Великова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ачо, съгласна съм с теб напълно! Благодаря за мнението!
  • Аз си мисля, че голямата любов е алчна и не може да търпи делбите, половинчатостите. Третият е излишен при нея. Така че трябва да се воюва. Успех!
    Честито Рождество и весело посрещане на Новата година!
  • За мен е удоволствие да чета вашите коментари! Хубави празници!
  • Никой не може да забрани никому да обича, дори и любовта да е невъзможна. Но за всеки е трудно да превърне любовта си в обич, именно затова, често всичко свършва заедно с любовта.
  • Силно и изстрадано стихотворение за невъзможността обекта на любовта ни да бъде разделен така, че да получим половинката от андрогинната си същност!

    И все пак съществува начин за жената да бъде щастлива с любимия си. А този начин е да го обича заедно с Другата. Но за това е необходимо и двете да осъзнаят, че това е единственият начин и тримата да бъдат щастливи. Любовта трябва да стане явна и открита - без желание за тайно притежание. Толкова просто изглежда, но досега не съм го видял осъществено на практика. Причината се корени в егоизъм, диктуващ ни - всичко или нищо. А трябва малко алтруизъм и...полигамност!

    Поздравление, Жулиета и весели празници!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...