Dec 22, 2014, 1:49 PM

И само болка...

  Poetry » Love
1.2K 1 5

"И само болка.
Болка от обичане..."

Кремена Стоева


И болката е силна чак до невъзможност,
защото да обичам ми е забранено,
луната ми се чуди - сложно е,
да те деля със друга - мога ли.

 

И на ръба на своето безсъние
ще давя мислите си, че те нямам,
загубила поредното прозрение,
че все пак мога да ти вярвам.

 

Крещящи сетивата ми копнеят
да те усещат, даже да е лудост,
защото само с тебе аз съм себе си,
защото само с тебе аз съм цяла.

 

Ще си мечтая мимолетно щастие
и всичко твое, за да не те страдам,
защото ме болиш до безпрепятствие,
че винаги те имам, но те нямам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ачо, съгласна съм с теб напълно! Благодаря за мнението!
  • Аз си мисля, че голямата любов е алчна и не може да търпи делбите, половинчатостите. Третият е излишен при нея. Така че трябва да се воюва. Успех!
    Честито Рождество и весело посрещане на Новата година!
  • За мен е удоволствие да чета вашите коментари! Хубави празници!
  • Никой не може да забрани никому да обича, дори и любовта да е невъзможна. Но за всеки е трудно да превърне любовта си в обич, именно затова, често всичко свършва заедно с любовта.
  • Силно и изстрадано стихотворение за невъзможността обекта на любовта ни да бъде разделен така, че да получим половинката от андрогинната си същност!

    И все пак съществува начин за жената да бъде щастлива с любимия си. А този начин е да го обича заедно с Другата. Но за това е необходимо и двете да осъзнаят, че това е единственият начин и тримата да бъдат щастливи. Любовта трябва да стане явна и открита - без желание за тайно притежание. Толкова просто изглежда, но досега не съм го видял осъществено на практика. Причината се корени в егоизъм, диктуващ ни - всичко или нищо. А трябва малко алтруизъм и...полигамност!

    Поздравление, Жулиета и весели празници!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...