22.12.2014 г., 13:49

И само болка...

1.2K 1 5

"И само болка.
Болка от обичане..."

Кремена Стоева


И болката е силна чак до невъзможност,
защото да обичам ми е забранено,
луната ми се чуди - сложно е,
да те деля със друга - мога ли.

 

И на ръба на своето безсъние
ще давя мислите си, че те нямам,
загубила поредното прозрение,
че все пак мога да ти вярвам.

 

Крещящи сетивата ми копнеят
да те усещат, даже да е лудост,
защото само с тебе аз съм себе си,
защото само с тебе аз съм цяла.

 

Ще си мечтая мимолетно щастие
и всичко твое, за да не те страдам,
защото ме болиш до безпрепятствие,
че винаги те имам, но те нямам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Великова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ачо, съгласна съм с теб напълно! Благодаря за мнението!
  • Аз си мисля, че голямата любов е алчна и не може да търпи делбите, половинчатостите. Третият е излишен при нея. Така че трябва да се воюва. Успех!
    Честито Рождество и весело посрещане на Новата година!
  • За мен е удоволствие да чета вашите коментари! Хубави празници!
  • Никой не може да забрани никому да обича, дори и любовта да е невъзможна. Но за всеки е трудно да превърне любовта си в обич, именно затова, често всичко свършва заедно с любовта.
  • Силно и изстрадано стихотворение за невъзможността обекта на любовта ни да бъде разделен така, че да получим половинката от андрогинната си същност!

    И все пак съществува начин за жената да бъде щастлива с любимия си. А този начин е да го обича заедно с Другата. Но за това е необходимо и двете да осъзнаят, че това е единственият начин и тримата да бъдат щастливи. Любовта трябва да стане явна и открита - без желание за тайно притежание. Толкова просто изглежда, но досега не съм го видял осъществено на практика. Причината се корени в егоизъм, диктуващ ни - всичко или нищо. А трябва малко алтруизъм и...полигамност!

    Поздравление, Жулиета и весели празници!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....