И само устремен към теб живея...
Аз цял живот жених съм на надежди
изневерили ми от обич към безкрая.
В далечно минало внезапно се оглеждам
с предчувствие за близостта на края.
Сънувам те, сънувам те потайно,
в мъгла от мисли ме прегръщаш ти.
До мен си в ясния ми ден най-явно,
любувам се на твоя профил и черти.
И само устремен към теб живея. -
Последен пристан заглушил Смъртта.
Защото иначе по Нея ще копнея
в живота леден с фрак от самота.
Над облаците пухкави и бели се люлея,
на люлка вързана с небесносин конец.
До скъсването му щастливeц ще се рея,
от греховете си превърнат на светец!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
