И само устремен към теб живея...
Аз цял живот жених съм на надежди
изневерили ми от обич към безкрая.
В далечно минало внезапно се оглеждам
с предчувствие за близостта на края.
Сънувам те, сънувам те потайно,
в мъгла от мисли ме прегръщаш ти.
До мен си в ясния ми ден най-явно,
любувам се на твоя профил и черти.
И само устремен към теб живея. -
Последен пристан заглушил Смъртта.
Защото иначе по Нея ще копнея
в живота леден с фрак от самота.
Над облаците пухкави и бели се люлея,
на люлка вързана с небесносин конец.
До скъсването му щастливeц ще се рея,
от греховете си превърнат на светец!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
