И се надявай да отворя
Стоиш пред мен – случайна среща…
и неочаквана покана!
Ще трябва да измисля нещо
да тръгна…или да остана?…
Усмихваш се, но с поглед тъжен
и искаш да ми кажеш много!
Но, както някога се лъжем,
когато уж си взехме сбогом.
Внезапно спомените някак
годините са заличили!
Говорим си за всичко, сякаш
че вчера сме се разделили.
И виждаш как неумолимо
стрелките времето завъртва…
За всеки пътища ще има,
но любовта…дали е мъртва?
Дали пък тръпката позната
отново в теб не заговори…
А ти почукай на вратата
и се надявай да отворя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елка Тодорова Все права защищены
