И се надявай да отворя
Стоиш пред мен – случайна среща…
и неочаквана покана!
Ще трябва да измисля нещо
да тръгна…или да остана?…
Усмихваш се, но с поглед тъжен
и искаш да ми кажеш много!
Но, както някога се лъжем,
когато уж си взехме сбогом.
Внезапно спомените някак
годините са заличили!
Говорим си за всичко, сякаш
че вчера сме се разделили.
И виждаш как неумолимо
стрелките времето завъртва…
За всеки пътища ще има,
но любовта…дали е мъртва?
Дали пък тръпката позната
отново в теб не заговори…
А ти почукай на вратата
и се надявай да отворя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
