paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
11 мая 2011 г., 09:56

И ще угасне някъде звезда 

  Поэзия
815 1 7

Пристъпвам по окапалата шума,

намокрена от есенния дъжд.

И някаква мелодия без думи

в душата ми се ражда изведнъж.

 

Така е просто. И така велико

това спокойствие и тишина.

Като въздишка всеки миг отлита,

и приближава ни до Вечността.

 

Към онова спокойствие голямо,

което ни връхлита изведнъж.

И падаме в онази стръмна яма,

широка точно метър. Два на длъж.

 

И става в миг безмислена и жалка

човешката ни земна суета.

Една свещица някой ще запали,

и ще угасне някъде звезда.

 

А подир нас пак слънцето ще свети.

Земята все така ще се върти.

Бездомни пак ще скитат ветровете,

но хората... дано са по-добри!

© Гълъбина Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??