paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
May 11, 2011, 9:56 AM

И ще угасне някъде звезда 

  Poetry
778 1 7

Пристъпвам по окапалата шума,

намокрена от есенния дъжд.

И някаква мелодия без думи

в душата ми се ражда изведнъж.

 

Така е просто. И така велико

това спокойствие и тишина.

Като въздишка всеки миг отлита,

и приближава ни до Вечността.

 

Към онова спокойствие голямо,

което ни връхлита изведнъж.

И падаме в онази стръмна яма,

широка точно метър. Два на длъж.

 

И става в миг безмислена и жалка

човешката ни земна суета.

Една свещица някой ще запали,

и ще угасне някъде звезда.

 

А подир нас пак слънцето ще свети.

Земята все така ще се върти.

Бездомни пак ще скитат ветровете,

но хората... дано са по-добри!

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??