Пристъпвам по окапалата шума,
намокрена от есенния дъжд.
И някаква мелодия без думи
в душата ми се ражда изведнъж.
Така е просто. И така велико
това спокойствие и тишина.
Като въздишка всеки миг отлита,
и приближава ни до Вечността.
Към онова спокойствие голямо,
което ни връхлита изведнъж.
И падаме в онази стръмна яма,
широка точно метър. Два на длъж. ...