ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА) ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45
10 янв. 2007 г., 22:20

...и...след това...

1.2K 0 10
                            

Ти тръгна си. Зловещото ти "Сбогом"
без жал ехтеше, чувах го добре,
Не вярвах аз. Не знаех че ще мога
да спра да плача, че болката ще спре.
Безкрайни дни. В тях много мъка
изтече някак. Поемах мисълта,
че любовта обречена бе на разлъка,
животът смислен е и след това...
и след това ....отново ще се смея.
Попивам жадно всеки минал ден
и всяка нощ. Аз пак обичам, пак милея
за новата любов, за другия до мен.


                                 Посветено на П.Т. - 2004 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0