ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА) ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45
Jan 10, 2007, 10:20 PM

...и...след това...

  Poetry
1.2K 0 10
                            

Ти тръгна си. Зловещото ти "Сбогом"
без жал ехтеше, чувах го добре,
Не вярвах аз. Не знаех че ще мога
да спра да плача, че болката ще спре.
Безкрайни дни. В тях много мъка
изтече някак. Поемах мисълта,
че любовта обречена бе на разлъка,
животът смислен е и след това...
и след това ....отново ще се смея.
Попивам жадно всеки минал ден
и всяка нощ. Аз пак обичам, пак милея
за новата любов, за другия до мен.


                                 Посветено на П.Т. - 2004 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0