ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА) ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45
Jan 10, 2007, 10:20 PM

...и...след това...

  Poetry
1.2K 0 10
                            

Ти тръгна си. Зловещото ти "Сбогом"
без жал ехтеше, чувах го добре,
Не вярвах аз. Не знаех че ще мога
да спра да плача, че болката ще спре.
Безкрайни дни. В тях много мъка
изтече някак. Поемах мисълта,
че любовта обречена бе на разлъка,
животът смислен е и след това...
и след това ....отново ще се смея.
Попивам жадно всеки минал ден
и всяка нощ. Аз пак обичам, пак милея
за новата любов, за другия до мен.


                                 Посветено на П.Т. - 2004 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0