10.01.2007 г., 22:20

...и...след това...

Поезия

1.2K 0 10

Ти тръгна си. Зловещото ти "Сбогом"
без жал ехтеше, чувах го добре,
Не вярвах аз. Не знаех че ще мога
да спра да плача, че болката ще спре.
Безкрайни дни. В тях много мъка
изтече някак. Поемах мисълта,
че любовта обречена бе на разлъка,
животът смислен е и след това...
и след това ....отново ще се смея.
Попивам жадно всеки минал ден
и всяка нощ. Аз пак обичам, пак милея
за новата любов, за другия до мен.

Посветено на П.Т. - 2004 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Весан (Ангел Веселинов)

Много добър стих! Поздрави!

2007-01-17T18:10:11+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много хубаво посвещение мила!
Поздрав!

2007-01-16T09:20:34+02:00
ХЕРОН (Борис)

Хубаво е Браво!

2007-01-11T18:42:48+02:00
изречена (Мая Попова)

това е много хубав стих, Петя!

2007-01-11T09:46:51+02:00
ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

Добро утро на всички, на всички ! Както казва една наша посестрима : " Благодаря, че наминахте оттук."
Целувам ви с настъпването на днешния нов ден !
Аз вярвам в любовта. Желая на всички хора МНОГО ЛЮБОВ !

2007-01-11T07:33:35+02:00