Защо, когато те погледна,
в очите ми сълзи напират?
Към тебе плахо щом посегна,
сърцето ми за малко спира.
Пред погледа ми се размива
буквално всичко, но се сещам,
че щом упорствам да съм жива,
и с теб ще трябва да се срещам.
Ще ме измъчваш ти до края,
докато дишам и се движа
и след това, О, СМЕТКО, зная -
за други пак ще бъдеш грижа.