И сънувам ли,сънувам...
Не спя!
Не желая пак тебе да сънувам.
Крещя,
но никой не ме чува.
Кървя,
но няма кой раните да излекува.
Заспивам.
Нямам сили вече да будувам.
Не крещя,
а тихичко сънувам.
Продължавам да кървя,
но на болката от раните
вече не робувам.
И сънувам ли,сънувам.
В този свят не съществувам.
И отказвам да робувам
на болка и сълзи.
Само в съня си съществувам,
единствено когато теб целувам.
И сънувам ли,сънувам...
Не желая пак тебе да сънувам.
Крещя,
но никой не ме чува.
Кървя,
но няма кой раните да излекува.
Заспивам.
Нямам сили вече да будувам.
Не крещя,
а тихичко сънувам.
Продължавам да кървя,
но на болката от раните
вече не робувам.
И сънувам ли,сънувам.
В този свят не съществувам.
И отказвам да робувам
на болка и сълзи.
Само в съня си съществувам,
единствено когато теб целувам.
И сънувам ли,сънувам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Карина Кирова Все права защищены
